БЛАГОСЛОВЕН ИДЕЩИЯ В ИМЕТО ГОСПОДНЕ

Аз съм един от всички, който видя, усети и почувства с цялото си сърце Божията сила. Видях я на кръстопътя. Тя ми посочи пътя на светлината, тя отвори очите ми, да разбера, че съм Божие чедо. Бил съм от самото начало и ще продължавам да бъда. Бог обича и най-смирените и най-грешните.

Не се страхувайте от това. Той обича всички ни и никога не разделя любовта си. Показва ни пътя и кръстопътя и оставя сами да избираме. И тръгваме със своя кръст и всеки има своята Голгота.

Днес, когато оскъдня страшно много вярата, когато изтина любовта между хората, когато пороците се умножиха, когато забравихме Твореца си - едно свято дело в повече е вече много за всеки един от нас.

Бог е мъдър и търпелив. И за да бъдем по-близо до нашия Спасител трябва да вярваме. Да прогледнем, да пробием тъмнината не само като пречистим себе си, но като изведем и други на пътя.

Ако искаме да спасим душите си, сме длъжни да живеем според вярата си.

„Без вяра не е възможно да се угоди на Бог”/Евр.11:6/

Вярата ни трябва да бъде искрена дълбока и трайна. Трябва да я разкриваме в добри дела, защото „вяра без дела е мъртва”/Иак.2:17/

Сам Господ е казал,че за спасението на ония, които не вярват в Христа е необходима вяра, а за спасението на вярващите е необходим живот по Божиите заповеди.

И за това нека се помолим!

Господи, прости нас грешниците, че не всичко виждаме, чуваме
и не всичко разбираме. Води ни по твоите прави пътеки и
открий нашия взор и ни насочвай с делата си, да вървим право
към светлината.

От душа към живия Бог от нас падналите духом!

Любомир Алексиев

За фондацията С вярата Христова, приели и мотото ”Не за нас Господи, а за теб и България" група боголюбиви българи на 5 декември 1999 г. учредиха Фондация „Въздвижение на Светия кръст” с председател Любомир Алексиев. Това са уважавани и благочестиви християни, обикновени трудови хора, професори, архитекти, лекари и учители, родолюбиви българи, емигрирали в чужбина и много други. Така е било от векове. Нова църква, параклис, храм... напомнят за традициите на нашия народ, да дарява мило и драго за да запази вярата и светините свързани с нея. Вярата е лек за спасение. Ако я запазим, дори и да изгубим всичко пак ще го придобием с по-голяма слава. Повече информация...